Христина Комаревска Дома бросают так же, как суда

Красимир Георгиев
„КЪЩИТЕ БЕЗ ГОСПОДАР СА СТАРИ КОРАБИ” („ДОМА БРОСАЮТ ТАК ЖЕ, КАК СУДА”)
Христина Петкова Комаревска (р. 1956 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Екатерина Ратникова


Христина Комаревска
КЪЩИТЕ БЕЗ ГОСПОДАР СА СТАРИ КОРАБИ
 
Къщите без господар са стари кораби,
закотвени завинаги на своя сетен пристан.
Мостиците им – тераси вече са зарязани,
обрасли със бръшлян – компас умислен.

Загърля акваторията им мъгла. И Бризът
не смогва сенките им призрачни да различи.
По трюмове и вишки светлина не влиза,
прозорците са склопили за сън очи.

И само вятърът, разчита почерк равен
в дневника за абордажи и печал.
И обелискът е като морето изначален –
мечта и спомен за човека оцелял.


Христина Комаревска
ДОМА БРОСАЮТ ТАК ЖЕ, КАК СУДА (перевод с болгарского языка на русский язык: Екатерина Ратникова)
 
Дома бросают так же, как суда.
В последней бухте страшно и бесхозно.
Балконы – чья-то радость – навсегда
Укрыты в зелень. Ждать ремонта поздно.

Над палубой туман, и тёплый бриз
Не помнит мачт и скрипов корабельных.
Не мчатся люди вверх, не светят вниз,
И окна спят, без штор и колыбельных.

А в путевом журнале – свежесть стран,
Пометы бурь и бед, равно прошедших.
Но, что маяк, конёк на крыше прям –
Чтоб путь был тих и жив моряк ушедший.